Между националните ни чорби и супите на западните кухни освен в
традиционно наложилите се имена има и различия в технологията на
приготвянето им, в топлинната обработка, в състава и в съчетанието на
продуктите.
Докато при супите в повечето случаи топлинната обработка се извършва
за всеки продукт поотделно, при чорбите тя се прави общо — месото се вари с
другите продукти и със запръжката, зеленчуците, доматеното пюре, брашното и
червения пипер се задушават заедно.
Чорбите се варят на по-тих огън, като се предпочита т. нар. къкрене, а
супите могат да се приготвят и при по-висока температура.
В повечето случаи застройката на супите се приготвя само с яйце, за да не
се „замъгли“ ароматът ѝ от млякото и брашното, докато чорбите са със запръжка.
При приготвянето на чорбите се употребяват предимно животински
мазнини, а при супите — млечни или растителни мазнини.
Супите се поднасят горещи, докато чорбите в някои случаи могат да се
консумират студени (доматена чорба, чорба от зелев сок и др.)
В супите като пълнител участват тестени изделия (фиде, юфка), а
зеленчуците са отстранени чрез прецеждане или са пасирани. При чорбите
пълнежът е парченца месо, шкембе, черва, зеленчуци, ориз и др.
Характерна особеност на родопската кухня е, че не се готвят много супи.
Това определя неголямото им разнообразие. По-голямата част от тях са без
запръжка и без застройка. Маслото се прибавя направо във врящата течност.
Друга особеност е, че запръжката, приготвена само от масло и червен пипер, се
прибавя към супата преди свалянето й от огъня. Така мазнината не се подлага на

продължителна топлинна обработка. Зеленчуците обикновено се поставят във
вряща вода. Така се запазват хранителната и вкусовата им стойност.